Как са свързани Психодрамата и невробиологията?

Травматичните преживявания и взаимоотношения оставят след себе си различни отражения в нашия мозък. „Замръзването“, което се появява при събуждане на тези усещания (често несъзнавани) сякаш блокира тялото и съзнанието. Кое е това, което тялото помни, а ума забравя можем да видим през погледа и взаимовръзките между психодрамата и невробиологията.

Пластичността на мозъка

Изследователите не спират да търсят отговори около функционирането на мозъка. През последните десетилетия е обърнат поглед към „пластичността“ на мозъка или как той не спира да се променя и адаптира, докато реагира на нови житейски събития. Деликатната природа на мозъка ни показва, че различни преживявания, травми и промени в живота оказват влияние върху него.

Междуличностна невробиология

Мозъкът е социален орган и опита, който придобива изменя неговата физиология. Взаимоотношения свързани с грижа и подкрепа оказват положително влияние върху здравословното му развитие. Даниел Сийгъл, клиничен професор по Психиатрия и автор на много книги, въвежда термина „междуличностна невробиология“. Той посочва, че социалните взаимоотношения определят начина, по който се развива нашия мозък. Отношения насочени към съпричастност подпомагат важни връзки в мозъка и личността, като създават устойчивост, състрадание и благополучие в поведението и взаимоотношенията между хората.

Тялото и играта

Д-р Бесел ван дер Колк, психиатърът, който изучава посттравматичното стресово разстройство, посочва, че играта, импровизацията, театърът и други преживелищни методи имат доста преимущества в лечението на психическите травми. Той многократно подчертава важността от целенасоченото и смислено действие, за да се разхлабят трудно поносимите усещания, които сякаш са „заседнали“ в невербалните и несъзнавани подкорови области на мозъка – там, където те не са достъпни за неговите мислещи и разсъждаващи части. Неговите изследвания потвърждават думите на д-р Морено, създателя на Психодрамата, който казва: „Тялото помни това, което умът забравя.“

Психодрамата и невробиологията

Психодрамата предоставя едно сигурно и безопасно пространство, в което човек да изследва себе си чрез действие. Голяма част от метода включва импровизация, креативност, ролеви игри и други техники и модел на мислене, които спомагат на човек да излезе от усещането на „замръзване“, когато се доближи до травматично усещане. Чрез играта човек има възможност да даде различен отговор и продължение, което от своя страна би довело до нови отговори и преход към регулиране на нервната система.

Заключение

Пластичността на мозъка ни показва, че промяната е непрестанен процес, който има свойте отражения и взаимовръзки в отношенията ни с другите. Осъзнаването чрез преживяване и действие достига до дълбоки аспекти от личността, които водят след себе си и до промени във възприятията и физиологията на мозъка.

Източници

Дойджи, Н. (2009). Невероятният мозък. Издателство: Изток-Запад

Колк, Б. (2018). Тялото помни. Издателство: Изток-Запад

Carnabucci, K. (2018). Neurobiology validates the power of psychodrama. Published in the official website of the Hudson Valley Psychodrama Institute: https://hvpi.net/2020/12/08/neurobiology-validates-the-power-of-psychodrama/

Siegel, D. (2012). Pocket Guide to Interpersonal Neurobiology: An Integrative Handbook of the Mind. Publisher: W. W. Norton & Company